Лютиброд
Тук тече най-бързият брод на Искър, откъдето и селото е получило името си. До Освобожденито е носило турското наименование Гечидкьой (Бродно село) или Гечид кьосе. Името Лютиброд местните обясняват с това, че реката ежегодно вземала жертви от преминаващите през брода – „лют, опасен брод“.
Районът е изключително богат на исторически паметници: културното наследство на средновековния град Коритен; на запад от него – погребания от старожелезната епоха; в метност Заград – останките на тракийско селище и развалините на средновековно укрепеление, а между Ритлите – развалините на антични и средновековни укрепления. До Ритлите е разкрита раннохристиянска базилика от V в., основата на която е върху тракийско светилище. Открити са интересни артефакти от различни периоди. В района има още няколко развалини от стари църкви и укрепления. До идването на турците е съществувал важен отбранителен пояс от крепости и съоръжения и голямото българско селище Коритен или както го нарича местното население Коритенград.
Развалините на този старобългарски град се виждат по левия бряг на р. Искър до сами Ритлите и жп. гара Люти брод. Тук още личат срутени крепостни зидове, основи на църкви и на обществени сгради. Сега тази площ е вилна зона с лозя. При риголване за лозя и изкопи за строеж на вили постоянно се откриват археологически материали. Те показват, че градът е основан още от траките, които са изградили първата крепост за охраняване на пътя по Искърското дефиле. Намерени са погребения с трупоизгаряне от желязната епоха — VII в.пр.Хр. В местността Заград също има следи от тракийско поселение и от укрепление. Между естествените стени на природния феномен Ритлите се виждат развалините на антично и средновековно укрепление. Тук са намерени бронзови и медни украшения и една златна монета от времето на император Юстиниан I. Сред развалините на голяма антична сграда била открита каменна колона със старогръцки надпис от III в., който в превод гласи: „Аз, Евстати, завърших строежите“.
При археологически разкопки близо до Ритлите е разкрита голяма триконхална и трикорабна раннохристиянска базилика от V в. В основите и под пода ѝ са разкрити строежи от тракийско езическо светилище, почитано и през римската епоха. Намерена е една мраморна оброчна плоча с релефно изображение на бога Зевс. От културното наследство на средновековния град Коритен доскоро са се виждали зидовете на друга раннохристиянска църква, датирана от XI в и една триабсидна църква от XIV в., в която има запазени стенописи. В района на Коритенград има още пет средновековни църкви и още няколко непроучени укрепления от българското средновековие. До идването на турските нашественици в този район е действал важен отбранителен пояс от български крепости и съоръжения, които са охранявали пътя по Искърското дефиле. С идването си турците разрушили крепостите и унищожили българските военни гарнизони. Оцелялото от клането население се спасило с бягство. За да има толкова църкви и да бъде епископски център, градът Коритен е бил с многобройно население. Едва в средата на XV в. срещаме в османски документ записано селището Коритен като тимар с 9 домакинства. От XVIII в. насам Коритен престава да съществува и остатъкът от неговите жители се преселват на отсрещния бряг на р. Искър, където образуват ядрото на днешното с. Люти брод. Останала само епископията със своите служители, като през 1764 г. владиката с целия епископски клир се преместил във Врaца.
