Птиците на врачнски балкан
Внушителният санитар – Белоглавия лешояд
Природен парк „Врачански Балкан“ е известен със своите скали и скални феномени – прохода Вратцата, Кобилини стени, Ритлите и Лакатнишките скали. Освен атракция за туристите, тези места са любими на скалолюбивите и грабливите птици. По скалите гнездят както малки птици – скални лястовици, бързолети, скалолазки, така и скални орли, лешояди, бухали, черни щъркели и много други. Най-голямо впечатление, разбира се, прави белоглавият лешояд – от една страна с внушителните си размери (размахът на крилете му е над 2,5 метра), от друга страна с многобройните колонии, които образува (от 50 – 100 птици). Той, заедно с останалите три вида лешояди, изчезва като гнездящ вид от България през 70-те години на миналия век. Основна причина за това е масовото използване на отрови за борба с хищниците. Над 30 години птиците не се завръщат нито във Врачански балкан, нито в останалите си местообитания в България.
Благодарение на усилията на редица учени, природолюбители и организации през последните 20 години популацията на белоглавия лешояд е успешно възстановена във Врачански Балкан. За целта първоначално са внесени 50 птици от Испания и Франция. След едногодишен престой във волиера край с. Долно Озирово птиците се освобождават в природата. През 2015г. на територията на Врачанския Балкан се излюпи първото белоглаво лешоядче от 70 години насам.
Към момента в района има над 70 белоглави лешояди, като излюпените малки за последните 8 години са над 50. В колонията на Врачански Балкан има птици и от други части на България (Кресна, Котелския и Сливенски Балкан), както и от други страни (Сърбия, Хърватия, Израел).
Белоглавият лешояд е изключително полезна птица. Не напразно лешоядите са наричани „санитарите на природата“, защото те по естествен път спират разпространението на зарази и болести по животните.
Къде можете да видите целогодишно тези великолепни птици: в района на с. Долно Озирово по маршрута на Белоглавия лешояд или на Кобилини стени и Горна лифтова станция…както и в района на Ритлите!
Кръстникът – Гаргата
Вероятно всеки е чувал израза „Враца, където гарга не каца“. Той се появява в началото на XXвек. След призив на министерството за борба с „вредните“ хищни птици през 1926г. започва мащабно изтребване на грабливи и вранови птици, подкрепено с инструкции и наредби на национално ниво. Амбициозните врачанските ловци се показват особено усърдни в изпълнение на директивата, в резултат на което през 1935г. във вестник „Утро“ за първи път се появява шегата, че във Враца вече гарга не каца.
На пръв поглед с черното си оперение и жълт клюн може да ви заприлича на едър кос. Всъщност те наистина са далечни братовчеди, защото врановите птици както и косовете са от разред Врабчоподобни. В миналото хайдушка гарга е била доста често срещана, но в момента популацията й е доста намаляла, а на места дори е изчезнала. Хайдушките гарги са защитен вид от Закона за биологично разнообразие, със статус „уязвим“.
Хайдушката гарга е типичен планински обитател, затова в много страни я наричат „алпийска гарга“. Чувства се добре на височини, където малко от европейските птици биха оцелели. Една от основните заплахи за вида са климатичните промени. В Европа се среща се само в Пиренеите, Алпите, планините на балканския полуостров и Кавказ. Птиците обитават предимно карстови райони, като любимото място за гнездене са пропасти, скални пукнатини и ниши. В това отношение Природен парк „Врачански Балкан“ предлага отлични условия за вида. Често на билото на планината, в района на Кобилини стени, се наблюдават ята, които се издигат и спускат над скалните отвеси или летят ниско, следвайки релефа на терена. В миналото тези птици са правили впечатление на хората. Така например на територията на парка има местност „Чавките“ (народното име за хайдушка гарга). Тук наличието на няколко пропастни пещери е осигурило подходящо място за живот на птиците.
През лятото хайдушките гарги се хранят с насекоми и други безгръбначни животни, които ловят кацнали на земята. През зимата ядат предимно плодове и семена. Не се отказват и от хранителни остатъци около планинските хижи и лифтовете, с които разнообразяват диетата си. Понякога крият храната си в цепнатини и пукнатини, като покриват тайника с няколко камъчета.
Хайдушките гарги са социални птици и летят на ята докато търсят храна. Kогато отглеждат малките си правят гнездата си поединично или на групи до 20 далеч от хората. Интересно е поведението им при прибиране за почивка в пещерите. Ятото прави няколко кръга високо, след това птиците се спускат право надолу и изчезват в пещерата.
Специалният съсед-интроверт – Черният щъркел
За разлика от своя събрат белият щъркел, черният щъркел избягва да гнезди близо до хората. Той предпочита високи и здрави дървета или скални ниши близо до влажни зони. Според официалните данни броя на гнездящите двойки в България е около 200. Поради ограниченото му разпространение и поради факта, че избягва срещата с хората, той често пъти остава незабелязан.
На територията на Природен парк Врачански Балкан има данни за няколко двойки черни щъркели. Едно от предпочитаните места за гнездене са скалните масиви по поречието на Искърското дефиле. Ако пътувате от с.Лютиброд за гара Лакатник има голям шанс да видите прелитащи черни щъркели или кацнали по бреговете на реката.
Как да го разпознаете: за разлика от белия, черният щъркел е малко по-дребен. Оперението е черно, с изключение на корема, който е бял. Клюнът и краката са червени. Птиците се хранят предимно с риба.
Важно е да отбележим, че черните щъркели са защитен вид от българското и европейското законодателство. Те са включени и в Червената книга на България. Основните заплахи за вида са пресушаването и замърсяването на влажните зони, прекомерният улов на риба и безпокойството.
